Свети Йоан Предтеча Вътрешни
| „Свети Йоан Предтеча“ Μέσα Πρόδρομος | |
 общ изглед | |
 Местоположение в Негуш | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Негуш |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Берска, Негушка и Камбанийска |
| Архиерейско наместничество | Негуш |
| Изграждане | 1715 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Йоан Предтеча“ в Общомедия | |
„Свети Йоан Предтеча“ (на гръцки: Τιμίου Προδρόμου), е възрожденска православна църква в южномакедонския град Негуш (Науса), Егейска Македония, Гърция.[1] Част е от енория „Свети Мина“ на Берската, Негушка и Камбанийска епархия. Наричана е и Йоан Предтеча Вътрешни (Μέσα Πρόδρομος), за да се различава от „Свети Йоан Предтеча Външни“.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е разположен в центъра на града, близо до Лапевата гимназия и до „Свети Мина“. Построен е според по-късно поставения надпис над входа в 1715 година. Точната дата на изграждане на храма е неизвестна, но в него има много преносими икони, датирани от преди 1815 година. Църквата е единствената, която оцелява при разгрома на града в Негушкото въстание от 1822 година и в нея се укриват жените и децата. Църквата е метох на манастира „Свети Йоан Предтеча Външни“ и принадлежи на Воденската митрополия. В 1878 година негушани, начело с митрополит Прокопий Берски, насилствено завладяват храма. Църквата обаче официално е на Воденската митрополия до 1950 година. Оттогава до 1972 година е енорийски храм, след което става параклис на „Свети Мина“.[2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Представлява трикорабна базилика с нартекс и открит трем на западната и южната страна. На изток завършва с тристранна апсида, украсена със слепи арки.[3] Размерите на храма са 12,5 Χ 18 m, а площта с някои разширения е около 250 m2. Нартексът има Г-образна форма и е широк 4 m. На запад има женска църква, до която се стига по дървена стълба от пронаоса. Покривът е двускатен с керемиди. Зидарията е от варовик с ширина 1 m.[2]
Вътрешност
[редактиране | редактиране на кода].JPG)
Амвонът е резбован и изрисуван амвон, владишкият трон също е резбован,[3] а иконостасът е дървен.[2] Иконите на иконостаса са от различни зографи и в различни стилове. Иконостасът завършва с резбовано разпятие и четири ангела, а отстрани има две икони на Света Богородица и на Свети Йоан Богослов. Под светата трапеза има резбован киворий.[2] Единственият стенопис в храма е изображението на Възкресението в проскомидията,[2] което датира от XIX век.[3] Таванът на наоса е украсен.[3] Много от преносимите икони са от ΧΙΧ век.[3][2] На левия страничен вход на олтара иконата на Архангел Михаил носи подписа на Хадзинотас и дата 1906. На десния страничен вход е иконата на Христос Добрия пастир, дело на негушкия зограф Христодулос Матеу от 1925 година. На южната стена има изображение на платно от 1853 година с надпис ΧΓλιγόριος Ιωάννου, Προσκυνητής του Παναγίου και ζωοδόχου Τάφου.[2]
На 2 октомври 1985 година църквата е обявена за защитен паметник.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Οικονόμου, Αλέξανδρος. Το μετόχι του Τιμίου Προδρόμου στη Νάουσα (Μεγάλος Πρόδρομος // Νιάουστα (95-96). 2001. σ. 24-34. Архивиран от оригинала на 2016-11-28. Посетен на 27 ноември 2016.
- ↑ а б в г д е ж з Κύρου, Νίκος, Ολυμπία Τσίτση (Επιμέλεια). Οι εκκλησίες της Νάουσας. Πρόγραμμα Περιβαλλοντικής Εκπαίδευσης Σχ. έτους 1999 – 2000. Νάουσα, 3ο Γυμνάσιο Νάουσας, 2005. σ. 33. Архив на оригинала от 2018-05-15 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ36/31674/683/8-8-1985 - ΦΕΚ 596/Β/2-10-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-06-01. Посетен на 14 октомври 2014.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
